осмина

Речник на българския език

1. осмѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. осмѝни, ж. Една осма част от нещо.



числ. Разг. Осем лица, от които поне едно от мъжки пол.

Грешни изписвания (3)

  • осминъ
  • усмина
  • усминъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-ми-на
членувано ос-ми-на-та
мн.ч. ос-ми-ни
членувано ос-ми-ни-те
звателна форма

2. осмина — мъжколична форма

осмина е производна форма на осем (мъжколична форма).