ослица

Речник на българския език

ослѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ослѝци, ж. Остар. Женски осел.

Грешни изписвания (3)

  • ослицъ
  • услица
  • услицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-ли-ца
членувано ос-ли-ца-та
мн.ч. ос-ли-ци
членувано ос-ли-ци-те
звателна форма