осияване

Речник на българския език

осияване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • осиъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оси-я-ва-не
членувано оси-я-ва-не-то
мн.ч. оси-я-ва-ния
членувано оси-я-ва-ни-я-та