осиновяване

Речник на българския език

осиновя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • осеновяване
  • осеновявъне
  • осенувяване
  • осенувявъне
  • осиновявъне
  • осинувяване
  • осинувявъне
  • усеновяване
  • усеновявъне
  • усенувяване
  • усенувявъне
  • усиновяване
  • усиновявъне
  • усинувяване
  • усинувявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оси-но-вя-ва-не
членувано оси-но-вя-ва-не-то
мн.ч. оси-но-вя-ва-ния
членувано оси-но-вя-ва-ни-я-та