освидетелстване

Речник на българския език

освидѐтелстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • осведетелстване
  • осведетелствъне
  • осведетилстване
  • осведетилствъне
  • освидетелствъне
  • освидетилстване
  • освидетилствъне
  • усведетелстване
  • усведетелствъне
  • усведетилстване
  • усведетилствъне
  • усвидетелстване
  • усвидетелствъне
  • усвидетилстване
  • усвидетилствъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-ви-де-тел-с-т-ва-не
членувано ос-ви-де-тел-с-т-ва-не-то
мн.ч. ос-ви-де-тел-с-т-ва-ния
членувано ос-ви-де-тел-с-т-ва-ни-я-та