осанка

Речник на българския език

оса̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. оса̀нки, ж. Външен вид, стойка, излъчване на тялото. Горда осанка.

Грешни изписвания (3)

  • осанкъ
  • усанка
  • усанкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. осан-ка
членувано осан-ка-та
мн.ч. осан-ки
членувано осан-ки-те
звателна форма