ортодоксален

Речник на българския език

ортодокса̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ортодокса̀лна, ортодокса̀лно, мн. ортодокса̀лни, прил.
1. Православен.
2. Прен. Който последователно се придържа към някое учение; последователен.

Грешни изписвания (15)

  • ортодоксалин
  • ортодуксален
  • ортодуксалин
  • ортудоксален
  • ортудоксалин
  • ортудуксален
  • ортудуксалин
  • уртодоксален
  • уртодоксалин
  • уртодуксален
  • уртодуксалин
  • уртудоксален
  • уртудоксалин
  • уртудуксален
  • уртудуксалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ор-то-док-са-лен
непълен член ор-то-док-сал-ния
пълен член ор-то-док-сал-ни-ят
ж. р. ор-то-док-сал-на
членувано ор-то-док-сал-на-та
ср. р. ор-то-док-сал-но
членувано ор-то-док-сал-но-то
мн. ч. ор-то-док-сал-ни
членувано ор-то-док-сал-ни-те