оросен

Речник на българския език

1. оросен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оро-сен
непълен член оро-се-ния
пълен член оро-се-ни-ят
ж. р. оро-се-на
членувано оро-се-на-та
ср. р. оро-се-но
членувано оро-се-но-то
мн. ч. оро-се-ни
членувано оро-се-ни-те

2. оросен — мин. страд. прич. м. р.

оросен е производна форма на орося (мин. страд. прич. м. р.).