оронване

Речник на българския език

оро̀нване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оронвани
  • оронвъне
  • оронвъни
  • уронване
  • уронвани
  • уронвъне
  • уронвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. орон-ва-не
членувано орон-ва-не-то
мн.ч. орон-ва-ния
членувано орон-ва-ни-я-та