орографийка

Речник на българския език

орографийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. орог-ра-фий-ка
членувано орог-ра-фий-ка-та
мн.ч. орог-ра-фий-ки
членувано орог-ра-фий-ки-те
звателна форма