орница

Речник на българския език

о̀рница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • орнеца
  • орнецъ
  • орницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-ни-ца
членувано ор-ни-ца-та
мн.ч. ор-ни-ци
членувано ор-ни-ци-те
звателна форма