орлица

Речник на българския език

1. орлѝца — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. орлѝци, ж. Женски орел.
• Бдя като орлица (над нещо). — Пазя много зорко.

Грешни изписвания (3)

  • орлицъ
  • урлица
  • урлицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-ли-ца
членувано ор-ли-ца-та
мн.ч. ор-ли-ци
членувано ор-ли-ци-те
звателна форма —

2. Орлѝца — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Орлицъ

Връзки