оркестрантка

Речник на българския език

оркестра̀нтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. оркестра̀нтки, ж. Жена оркестрант.

Грешни изписвания (7)

  • оркестранткъ
  • оркистрантка
  • оркистранткъ
  • уркестрантка
  • уркестранткъ
  • уркистрантка
  • уркистранткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-кес-т-ран-т-ка
членувано ор-кес-т-ран-т-ка-та
мн.ч. ор-кес-т-ран-т-ки
членувано ор-кес-т-ран-т-ки-те
звателна форма