оркестрант

Речник на българския език

оркестра̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. оркестра̀нти, м. Музикант, който свири в оркестър.

Грешни изписвания (3)

  • оркистрант
  • уркестрант
  • уркистрант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-кес-т-рант
непълен член ор-кес-т-ран-та
пълен член ор-кес-т-ран-тът
мн.ч. ор-кес-т-ран-ти
членувано ор-кес-т-ран-ти-те
бройна форма ор-кес-т-ран-та
звателна форма