ориентѝр
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. ориентѝри, (два) ориентѝра, м. Предмет или белег, поставен за ориентиране; това, което служи за ориентиране.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- ореентир
- ореинтир
- ориинтир
- уреентир
- уреинтир
- уриентир
- уриинтир
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ори-ен-тир | |
|---|---|---|
| непълен член | ори-ен-ти-ра | |
| пълен член | ори-ен-ти-рът | |
| мн.ч. | ори-ен-ти-ри | |
| членувано | ори-ен-ти-ри-те | |
| бройна форма | ори-ен-ти-ра | |
| звателна форма | — | |