оребряване

Речник на българския език

оребряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оребръване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ореб-ря-ва-не
членувано ореб-ря-ва-не-то
мн.ч. ореб-ря-ва-ния
членувано ореб-ря-ва-ни-я-та