ордер

Речник на българския език

о̀рдер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀рдери, (два) о̀рдера, м. Спец. Писмено предписание или документ за получаване на нещо след предварителното му заплащане. Касов ордер.

Грешни изписвания (1)

  • ордир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-дер
непълен член ор-де-ра
пълен член ор-де-рът
мн.ч. ор-де-ри
членувано ор-де-ри-те
бройна форма ор-де-ра
звателна форма —

Връзки