ораторка

Речник на българския език

ора̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ора̀торки, ж. Жена оратор.

Грешни изписвания (7)

  • ораторкъ
  • оратурка
  • оратуркъ
  • ураторка
  • ураторкъ
  • уратурка
  • уратуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ора-тор-ка
членувано ора-тор-ка-та
мн.ч. ора-тор-ки
членувано ора-тор-ки-те
звателна форма