оран

Речник на българския език

1. о̀ран съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

оранта̀, само ед., ж.
1. Разработване на земята с плуг или рало. Есенна оран.
2. Място, което е разработвано с плуг или рало. Падна в оранта.

Грешни изписвания (1)

  • орън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оран
членувано оран-та
мн.ч.
членувано
звателна форма

2. оран — мин. страд. прич. м. р.

оран е производна форма на ора (мин. страд. прич. м. р.).