оракул

Речник на българския език

ора̀кул съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ора̀кули, (два) ора̀кула, м.
1. Жрец, който предсказва бъдещето.
2. Човек, чиито думи се сбъдват; пророк.
прил. ора̀кулски, ора̀кулска, ора̀кулско, мн. ора̀кулски.

Грешни изписвания (3)

  • оракол
  • уракол
  • уракул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ора-кул
непълен член ора-ку-ла
пълен член ора-ку-лът
мн.ч. ора-ку-ли
членувано ора-ку-ли-те
бройна форма ора-ку-ли
звателна форма ора-ку-ле