оразмеряване

Речник на българския език

оразмеря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • оразмерявъне
  • оразмиряване
  • оразмирявъне
  • оръзмеряване
  • оръзмерявъне
  • оръзмиряване
  • оръзмирявъне
  • уразмеряване
  • уразмерявъне
  • уразмиряване
  • уразмирявъне
  • уръзмеряване
  • уръзмерявъне
  • уръзмиряване
  • уръзмирявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ораз-ме-ря-ва-не
членувано ораз-ме-ря-ва-не-то
мн.ч. ораз-ме-ря-ва-ния
членувано ораз-ме-ря-ва-ни-я-та