опустошителен

Речник на българския език

опустошѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

опустошѝтелна, опустошѝтелно, мн. опустошѝтелни, прил. Който опустошава. Опустошително земетресение. Опустошителна страст.

Грешни изписвания (31)

  • опостошителен
  • опостошителин
  • опостошитилен
  • опостошитилин
  • опостушителен
  • опостушителин
  • опостушитилен
  • опостушитилин
  • опустошителин
  • опустошитилен
  • опустошитилин
  • опустушителен
  • опустушителин
  • опустушитилен
  • опустушитилин
  • упостошителен
  • упостошителин
  • упостошитилен
  • упостошитилин
  • упостушителен
  • упостушителин
  • упостушитилен
  • упостушитилин
  • упустошителен
  • упустошителин
  • упустошитилен
  • упустошитилин
  • упустушителен
  • упустушителин
  • упустушитилен
  • упустушитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. опус-то-ши-те-лен
непълен член опус-то-ши-тел-ния
пълен член опус-то-ши-тел-ни-ят
ж. р. опус-то-ши-тел-на
членувано опус-то-ши-тел-на-та
ср. р. опус-то-ши-тел-но
членувано опус-то-ши-тел-но-то
мн. ч. опус-то-ши-тел-ни
членувано опус-то-ши-тел-ни-те