оптимумче

Речник на българския език

оптимумче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ти-мум-че
членувано оп-ти-мум-че-то
мн.ч. оп-ти-мум-че-та
членувано оп-ти-мум-че-та-та