опрощаване

Речник на българския език

опроща̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • опрощавъне
  • опрущаване
  • опрущавъне
  • упрощаване
  • упрощавъне
  • упрущаване
  • упрущавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ро-ща-ва-не
членувано оп-ро-ща-ва-не-то
мн.ч. оп-ро-ща-ва-ния
членувано оп-ро-ща-ва-ни-я-та