опропастяване

Речник на българския език

опропастя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • опропастявъне
  • опропъстяване
  • опропъстявъне
  • опрупастяване
  • опрупастявъне
  • опрупъстяване
  • опрупъстявъне
  • упропастяване
  • упропастявъне
  • упропъстяване
  • упропъстявъне
  • упрупастяване
  • упрупастявъне
  • упрупъстяване
  • упрупъстявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ро-пас-тя-ва-не
членувано оп-ро-пас-тя-ва-не-то
мн.ч. оп-ро-пас-тя-ва-ния
членувано оп-ро-пас-тя-ва-ни-я-та