оприлича

Речник на българския език

оприлича̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

оприличѝш, мин. св. оприличѝх, мин. прич. оприличѝл, св.вж. оприличавам.

Грешни изписвания (15)

  • опрелеча
  • опрелечъ
  • опрелича
  • опреличъ
  • оприлеча
  • оприлечъ
  • оприличъ
  • упрелеча
  • упрелечъ
  • упрелича
  • упреличъ
  • уприлеча
  • уприлечъ
  • уприлича
  • уприличъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оп-ри-ли-ча оп-ри-ли-чим
2 лице оп-ри-ли-чиш оп-ри-ли-чи-те
3 лице оп-ри-ли-чи оп-ри-ли-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оп-ри-ли-чих оп-ри-ли-чих-ме
2 лице оп-ри-ли-чи оп-ри-ли-чих-те
3 лице оп-ри-ли-чи оп-ри-ли-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оп-ри-ли-чах оп-ри-ли-чах-ме
2 лице оп-ри-ли-че-ше оп-ри-ли-чах-те
3 лице оп-ри-ли-че-ше оп-ри-ли-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оприличил съм оприличила съм оприличило съм оприличили сме
2 лице оприличил си оприличила си оприличило си оприличили сте
3 лице оприличил е оприличила е оприличило е оприличили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оприличил бях оприличила бях оприличило бяхме оприличили
2 лице беше оприличил беше оприличила беше оприличило бяхте оприличили
3 лице беше оприличил беше оприличила беше оприличило бяха оприличили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оприлича ще оприличим
2 лице ще оприличиш ще оприличите
3 лице ще оприличи ще оприличат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оприличил ще съм оприличила ще съм оприличило ще сме оприличили
2 лице ще си оприличил ще си оприличила ще си оприличило ще сте оприличили
3 лице ще е оприличил ще е оприличила ще е оприличило ще са оприличили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оприлича щяхме да оприличим
2 лице щеше да оприличиш щяхте да оприличите
3 лице щеше да оприличи щяха да оприличат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оприличил щях да съм оприличила щях да съм оприличило щяхме да сме оприличили
2 лице щеше да си оприличил щеше да си оприличила щеше да си оприличило щяхте да сте оприличили
3 лице щеше да е оприличил щеше да е оприличила щеше да е оприличило щяха да са оприличили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оприличал съм оприличала съм оприличало съм оприличали сме
2 лице оприличал си оприличала си оприличало си оприличали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оприличил съм оприличила съм оприличило съм оприличили сме
2 лице оприличил си оприличила си оприличило си оприличили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оприличил била съм оприличила било съм оприличило били сме оприличили
2 лице бил си оприличил била си оприличила било си оприличило били сте оприличили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оприлича щяла съм да оприлича щяло съм да оприлича щели сме да оприличим
2 лице щял си да оприличиш щяла си да оприличиш щяло си да оприличиш щели сте да оприличите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оприличил щяла съм да съм оприличила щяло съм да съм оприличило щели сме да сме оприличили
2 лице щял си да си оприличил щяла си да си оприличила щяло си да си оприличило щели сте да сте оприличили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оприличил бих оприличила бих оприличило бихме оприличили
2 лице би оприличил би оприличила би оприличило бихте оприличили
3 лице би оприличил би оприличила би оприличило биха оприличили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оп-ри-ли-чи оп-ри-ли-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оп-ри-ли-чен
непълен член оп-ри-ли-че-ния
пълен член оп-ри-ли-че-ни-ят
женски род оп-ри-ли-че-на
членувано оп-ри-ли-че-на-та
среден род оп-ри-ли-че-но
членувано оп-ри-ли-че-но-то
множествено число оп-ри-ли-че-ни
членувано оп-ри-ли-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ри-ли-чил
непълен член оп-ри-ли-чи-лия
пълен член оп-ри-ли-чи-ли-ят
женски род оп-ри-ли-чи-ла
членувано оп-ри-ли-чи-ла-та
среден род оп-ри-ли-чи-ло
членувано оп-ри-ли-чи-ло-то
множествено число оп-ри-ли-чи-ли
членувано оп-ри-ли-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оп-ри-ли-чал
женски род оп-ри-ли-ча-ла
среден род оп-ри-ли-ча-ло
множествено число оп-ри-ли-ча-ли