оприличил е

Речник на българския език

1. оприличил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оприличил е е производна форма на оприлича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оприличил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оприличил е е производна форма на оприлича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).