оправия

Речник на българския език

оправѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • опръвия
  • управия
  • упръвия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ра-вия
членувано оп-ра-ви-я-та
мн.ч. оп-ра-вии
членувано оп-ра-ви-и-те
звателна форма