правен

Речник на българския език

1. пра̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. пра̀во

Грешни изписвания (1)

  • правин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пра-вен
непълен член прав-ния
пълен член прав-ни-ят
ж. р. прав-на
членувано прав-на-та
ср. р. прав-но
членувано прав-но-то
мн. ч. прав-ни
членувано прав-ни-те

2. правен — мин. страд. прич. м. р.

правен е производна форма на правя (мин. страд. прич. м. р.).