опорочаване

Речник на българския език

опорочаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опо-ро-ча-ва-не
членувано опо-ро-ча-ва-не-то
мн.ч. опо-ро-ча-ва-ния
членувано опо-ро-ча-ва-ни-я-та