опозоряване

Речник на българския език

опозоряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опозоръване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опо-зо-ря-ва-не
членувано опо-зо-ря-ва-не-то
мн.ч. опо-зо-ря-ва-ния
членувано опо-зо-ря-ва-ни-я-та