опознаване

Речник на българския език

опозна̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • опознавани
  • опознавъне
  • опознавъни
  • опузнаване
  • опузнавани
  • опузнавъне
  • опузнавъни
  • упознаване
  • упознавани
  • упознавъне
  • упознавъни
  • упузнаване
  • упузнавани
  • упузнавъне
  • упузнавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опоз-на-ва-не
членувано опоз-на-ва-не-то
мн.ч. опоз-на-ва-ния
членувано опоз-на-ва-ни-я-та