опиянчване

Речник на българския език

опиянчване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опиънчване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опи-ян-ч-ва-не
членувано опи-ян-ч-ва-не-то
мн.ч. опи-ян-ч-ва-ния
членувано опи-ян-ч-ва-ни-я-та