опитване

Речник на българския език

опитване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опит-ва-не
членувано опит-ва-не-то
мн.ч. опит-ва-ния
членувано опит-ва-ни-я-та