опиат

Речник на българския език

опиа̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. опиа̀ти, (два) опиа̀та, м.
1. Спец. Лечебно средство с опий.
2. Вещество, което опива. Използва цигарите като опиат.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • опеат
  • упеат
  • упиат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опи-ат
непълен член опи-а-та
пълен член опи-а-тът
мн.ч. опи-а-ти
членувано опи-а-ти-те
бройна форма опи-а-та
звателна форма