опечен

Речник на българския език

1. опѐчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • опечин
  • упечен
  • упечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. опе-чен
непълен член опе-че-ния
пълен член опе-че-ни-ят
ж. р. опе-че-на
членувано опе-че-на-та
ср. р. опе-че-но
членувано опе-че-но-то
мн. ч. опе-че-ни
членувано опе-че-ни-те

2. опечен — мин. страд. прич. м. р.

опечен е производна форма на опека (мин. страд. прич. м. р.).