оперение

Речник на българския език

оперѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. оперѐния, ср. Покритие от пера у птиците. Кълвачът е с пъстро оперение.

Грешни изписвания (3)

  • опирение
  • уперение
  • упирение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опе-ре-ние
членувано опе-ре-ни-е-то
мн.ч. опе-ре-ния
членувано опе-ре-ни-я-та