оперативка

Речник на българския език

оператѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. оператѝвки, ж. Разг. Кратко работно съвещание по актуални въпроси.

Грешни изписвания (31)

  • оперативкъ
  • оператифка
  • оператифкъ
  • оперътивка
  • оперътивкъ
  • оперътифка
  • оперътифкъ
  • опиративка
  • опиративкъ
  • опиратифка
  • опиратифкъ
  • опирътивка
  • опирътивкъ
  • опирътифка
  • опирътифкъ
  • уперативка
  • уперативкъ
  • уператифка
  • уператифкъ
  • уперътивка
  • уперътивкъ
  • уперътифка
  • уперътифкъ
  • упиративка
  • упиративкъ
  • упиратифка
  • упиратифкъ
  • упирътивка
  • упирътивкъ
  • упирътифка
  • упирътифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опе-ра-тив-ка
членувано опе-ра-тив-ка-та
мн.ч. опе-ра-тив-ки
членувано опе-ра-тив-ки-те
звателна форма