онома̀стика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. Дял от езикознанието, който изучава собствените имена.
2. Съвкупността от всички собствени имена в един език.
прил. ономастѝчен, ономастѝчна, ономастѝчно, мн. ономастѝчни. Ономастични изследвания.
1. Дял от езикознанието, който изучава собствените имена.
2. Съвкупността от всички собствени имена в един език.
прил. ономастѝчен, ономастѝчна, ономастѝчно, мн. ономастѝчни. Ономастични изследвания.
Грешни изписвания (15)
- ономастека
- ономастекъ
- ономастикъ
- онумастека
- онумастекъ
- онумастика
- онумастикъ
- уномастека
- уномастекъ
- уномастика
- уномастикъ
- унумастека
- унумастекъ
- унумастика
- унумастикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оно-мас-ти-ка | |
|---|---|---|
| членувано | оно-мас-ти-ка-та | |
| мн.ч. | оно-мас-ти-ки | |
| членувано | оно-мас-ти-ки-те | |
| звателна форма | — | |