онеправдаване

Речник на българския език

онеправдаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. онеп-рав-да-ва-не
членувано онеп-рав-да-ва-не-то
мн.ч. онеп-рав-да-ва-ния
членувано онеп-рав-да-ва-ни-я-та