омонимийка

Речник на българския език

омонимийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омо-ни-мий-ка
членувано омо-ни-мий-ка-та
мн.ч. омо-ни-мий-ки
членувано омо-ни-мий-ки-те
звателна форма