омокряне

Речник на българския език

омокряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • омокръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омок-ря-не
членувано омок-ря-не-то
мн.ч. омок-ря-ния
членувано омок-ря-ни-я-та