омерта

Речник на българския език

омерта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омер-та
членувано омер-та-та
мн.ч. омер-ти
членувано омер-ти-те
звателна форма