омега

Речник на българския език

омѐга — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Последната буква в гръцката азбука.
2. Прен. Край.
• Алфата и омегата (на нещо). — Най-важното, същината.
• От алфа до омега. — От началото до края; изцяло.

Грешни изписвания (3)

  • омегъ
  • умега
  • умегъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оме-га
членувано оме-га-та
мн.ч. оме-ги
членувано оме-ги-те
звателна форма —

Връзки