омаслен

Речник на българския език

1. омаслен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. омас-лен
непълен член омас-ле-ния
пълен член омас-ле-ни-ят
ж. р. омас-ле-на
членувано омас-ле-на-та
ср. р. омас-ле-но
членувано омас-ле-но-то
мн. ч. омас-ле-ни
членувано омас-ле-ни-те

2. омаслен — мин. страд. прич. м. р.

омаслен е производна форма на омасля (мин. страд. прич. м. р.).