омайниче

Речник на българския език

ома̀йниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ома̀йничета, ср. Планинско или полско растение с едри златистожълти или червени цветове.

Грешни изписвания (7)

  • омайнече
  • омайнечи
  • омайничи
  • умайнече
  • умайнечи
  • умайниче
  • умайничи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омай-ни-че
членувано омай-ни-че-то
мн.ч. омай-ни-че-та
членувано омай-ни-че-та-та