олта̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. олта̀ри, (два) олта̀ра, м.
1. Източна част на православна църква, която е отделена с иконостас от общото помещение и където е разположен престолът за четене на литургия; царски двери.
2. Прен. Жертвеник. Положи себе си пред олтара на свободата.
1. Източна част на православна църква, която е отделена с иконостас от общото помещение и където е разположен престолът за четене на литургия; царски двери.
2. Прен. Жертвеник. Положи себе си пред олтара на свободата.
Грешни изписвания (1)
- ултар