окултацийка

Речник на българския език

окултацийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. окул-та-ций-ка
членувано окул-та-ций-ка-та
мн.ч. окул-та-ций-ки
членувано окул-та-ций-ки-те
звателна форма