окръжие

Речник на българския език

окръ̀жие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. окръ̀жия, ср.
1. Териториална единица, от която се събират войници.
2. Военноадминистративно учреждение, което води военния отчет на мъжете.

Грешни изписвания (1)

  • укръжие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ок-ръ-жие
членувано ок-ръ-жи-е-то
мн.ч. ок-ръ-жия
членувано ок-ръ-жи-я-та