окльощавяване

Речник на българския език

окльощавяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • окльоштавъване
  • окльоштавяване
  • окльощавъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ок-льо-ща-вя-ва-не
членувано ок-льо-ща-вя-ва-не-то
мн.ч. ок-льо-ща-вя-ва-ния
членувано ок-льо-ща-вя-ва-ни-я-та